Пиратството ограбва или обогатява?

{ май 21, 2008 @ 6:45 pm } · { Uncategorized }
{ Tags: } · { Вашият коментар }

Необходимостта от защита на авторското право и необходимостта от свободен достъп до знания винаги са били в противоречие и независимо дали се отнася за наши дни или за древността дори, въпросът коя от нуждите е по-силна все още остава без отговор. Ето защо е важно да бъдат изтъкнати аргументите както в полза на едната, така и в полза на другата страна.

Как е гарантирана защитата на авторското право и защо е важно авторите да бъдат защитени

На първо и най-важно място авторите и техните произведения са защитени от закона. В чл.3 на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са посочени всички защитени обекти, а именно: литературни произведения, компютърни програми, музикални произведения, сценични произведения, филми и други аудио-визуални произведения, произведения на изобразителното изкуство, произведения на архитектурата, фотографски произведения, проекти, карти, схеми, планове и други, графично оформление на печатно издание, кадастрални карти и държавни топографски карти, както и: преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби (самите фолклорни творби не са обект на авторското право), периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други. По-нататък са посочени и всички права, които авторите имат върху творбите си (както имуществени, така и неимуществени), начините, по които да се защитят от „кражба” на произведенията си, санкциите за нарушителите, такси, обезщетения и т.н.

На база на предвиденото в закона можем да направим извода, че необходимите мерки за защита на авторите и техните творби са взети. Нещо повече – законодателството ни в тази област е почти изцяло хармонизирано с европейското, което дава още по-сериозни гаранции за сигурността на авторите. Какво се получава на практика, обаче – всеки ден и навсякъде можем да попаднем в ситуации, които са в разрез със законовите разпоредби. Най-масовите нарушения на закона са свързани с музиката и киното. Навсякъде по ресторанти, сладкарници, клубове, дискотеки и каквито и да било други публични места звучи музика; и никой от посетителите не може да бъде сигурен, че за тези изпълнения са заплатени авторски права на авторите; а и колко от тези посетители се интересуват от този факт, а има ли въобще сред тях (нас) такива, които се замислят над въпроса? Подобна е ситуацията и с киното – по радио, телевизия, списания и т.н. вървят реклами за предстоящи премиери, а в голяма част от случаите българският потребител вече е гледал филма.

Истината е, че колкото и идеално да е законодателството, контролът по изпълнението на правните норми е изключително трудно да бъде осъществен. Например по отношение на музиката, за която споменах и по-горе – възможно ли да е бъдат обиколени всички места, откъдето звучи музика, и собствениците да бъдат проверени плащали ли са на авторите или изпълнителите авторски права? А да бъдат обиколени частните домове и проверени хората, слушащи пиратска музика, гледащи пиратски филми? Промените, настъпили в закона, се отнасят и до наказанията – сериозно са завишени санкциите за тези, заловени в пиратство. Но проблемът с контрола остава, а авторите остават защитени само на хартия. Фактът, че започват кампании от типа „Пиратството ограбва” ясно показва, че законовата защита не е достатъчна.

Свободният достъп до информация и защо той е толкова важен за съвременното общество

Безспорен факт – без „споделянето” на музикални произведения, филми, че дори и книги обществото ни във всички случаи би било по-бедно духовно. Особено младото поколение – децата, тийнейджърите, младите хора като цяло научават изключително много неща именно по този начин. И това никак не е чудно – далеч по-удобно и уютно е четенето на книга вкъщи онлайн, отколкото да извършваш целия „ритуал” по посещението на библиотеката. Може да звучи несериозно, но това наистина е нещо, което би отказало един ученик да прочете зададената от преподавателя книга въобще, ако ходенето до библиотеката му се струва досадно.

Налице е и може би най-сериозният проблем, който се превръща в изключително силен аргумент в полза на т.нар. пиратство – финансовият. Да, авторите са вложили всичко от себе си в творбата и финансовото възнаграждение е най-малкото, което могат да получат; да, почти навсякъде по света авторските права се заплащат и пиратството е сведено до минимум; да, ние вече сме част от Европейския съюз и трябва да се съобразяваме с тези общоевропейски норми. Но няма как да не отбележим разликата във финансовите възможности на един българин и един средностатистически европеец; няма как да подминем факта, че заплащането на първия е в пъти по-ниско отколкото това на втория; и няма как да е другояче най-малкото предвид факта, че брутният вътрешен продукт на България е по-малко от 60% от този на средния за Европа.

В полза на пиратството има и още един аргумент, не по-малко значим – на много места статистиката сочи, че пиратските филми, музика и т.н., които българският потребител „ползва”, са предимно на чуждестранни автори. С други думи, ако вземем за пример киното, трябва да се отбележи, че американските филми са най-предпочитаните за изтегляне сред интернет потребителите, още по-важно – българските филми, сваляни от интернет са изключително малко. А това не означава нищо друго, освен че българските автори не са „ограбвани”; или поне не толкова, за колкото се представят и ги представят. ЗАПСП казва, че в България защитени са творбите, създадени от български граждани или автори от страни, с които България има международни споразумения в областта на интелектуалната собственост, което още повече ограничава кръга на „засегнатите”.

И така, въпросът пиратството нещо „добро” ли е или нещо „лошо” няма как да получи еднозначен отговор. Истината, разбира се, е в баланса – трябва да бъде открита тази граница, където нито авторите ще се чувстват ограбени, нито потребителите – лишени от информация. Това предполага заплащането на авторски права в даден размер, но не и в настоящия. Моето лично мнение е, че повечето и по-силните аргументи са в полза на свободния достъп до информация. Още повече че много от авторите (и преди, и в наши дни) творят „за удоволствие” – пишат музика, романи, сценарии не непременно заради постъпленията от авторски права, а за да бъдат чути, разбрани, чувствата и мислите им да бъдат споделени, талантът им – признат. С налагането на строги изисквания и още по-строги санкции към хората, искащи да се запознаят с това изкуство, по всяка вероятност авторите няма да бъдат прочути. А за постъпления може и да не става дума…

Информационното общество в България и ЕС

{ май 20, 2008 @ 7:41 pm } · { Uncategorized }
{ Tags: , } · { Вашият коментар }

Секторът на информационните технологии и комуникации е изключително развиващ се и бележи все по-голям и по-голям напредък. Ето защо политиката по отношение на него е особено важна и има ключова роля за всяка една страна и за ЕС като цяло. По последни данни базисът, на който стъпва цялата политика на ЕС, е стратегията i2010 – тя очертава основната рамка и определя като цяло работата на ЕС по отношение на информационното общество и медиите. Изхождайки от този факт, би могло да се направи заключението, че основните акценти на политиката на ЕС в тази област почти изцяло се припокриват с основните цели, залегнали в програмата, а именно:

  • Да се създаде единно информационно пространство, което да предлага отворен и конкурентен международен пазар за информационно-обществени и медийни услуги
  • Да се засили процесът на иновации и да се увеличат инвестициите в областта на информационните и комуникационните технологии
  • Да се подпомогне интегрирането на информационните и комуникационните технологии в ежедневието на хората, да се направят по-достъпни този вид услуги и като резултат да се подобри качеството на живот

Проектът е изключително мащабен и се крепи на солидни аргументи.

На първо място трябва да се посочи, че според статистиката едва 50% (дори по-малко от 50%) от домакинствата в ЕС разполагат с домашен интернет – твърде обезпокоителна информация предвид факта, че технологиите се развиват наистина с огромни темпове – и информацията, която получаваме чрез интернет, и комуникацията, която осъществяваме по този начин, са все повече необходимост, отколкото удобство и лукс. Ето защо усилията в тази насока са напълно оправдани и крайно необходими.

Според друга статистика приходите в областта на информационните и комуникационните технологии съставляват 6-8% от БВП на ЕС, като това са само цифрови данни, които не могат да отчетат важността на този вид услуги в ежедневието на хората като цяло. При това положение развитието на този сектор и работата в тази насока са особено важни за икономиката на ЕС като цяло.

И на следващо място от особено значение са усилията, насочени към усъвършенстване на технологиите и внедряване на нови такива – към модернизиране на сектора като цяло и използването му като средство за модернизация на други. Сред основните обекти на модернизация са образованието, обученията, транспортът, сигурността и др.

Като член на ЕС България трябва да води политика, която да не се различава или в много малка степен да е различна от тази на Съюза като цяло. По тази причина трите основни приоритета на нашата политика в областта на информационното общество и медиите могат да бъдат дефинирани по следния начин:

  • Разширяване на информационното пространство и по-голяма достъпност до информационните и комуникационните услуги
  • Драстично увеличаване на инвестициите и концентриране на усилията в посока иновация на технологията
  • Своевременно внедряване на новите информационни и комуникационни технологии в ежедневието на хората

Като цяло всеки един от трите посочени приоритета на българската политика отговаря на една от целите на европейската стратегия i2010 и съответно на приоритетите на европейската политика. Обосновката е аналогична, но за България аргументите са по-силни и важат в много по-голяма степен – от една страна, защото отскоро сме член на ЕС и от друга, защото спадаме в категорията „развиващи се страни” и имаме нужда от подобрения в много области, съответно и усилията, които се изискват от нас, са много по-големи.

Например, по отношение на достъпността до информационните и комуникационните услуги България има нужда да вземе много сериозни мерки – по данни от края на 2004 г. едва 26.1% от домакинствата ни ползват интернет услуги, което е наистина нищожен процент. Вярно е, че темпът на растеж е голям, но за средно ниво ползване на интернет услуги в Европа почти 50% (което също е малко!) България е меко казано изоставаща по този показател. Много е важно да се популяризират интернет доставчиците, да се създаде силен и конкурентен пазар за тези услуги, за да се улеснят максимално хората и да се насочат към ползването им – защото двете най-основни причини за това хората като цяло да не ползват интернет са липса на средства и липса на информация. Ако усилията на българската политика са насочени в тази посока, това ще помогне особено много за постигане както на първата, така и на третата ни цел в тази област.

В България се наблюдава сравнително бавен напредък и в областта на нововъведенията (бавен отново в сравнение с нивото на Европа, за нашите ширини напредъкът е изключителен). Отново поради липса на средства и информация българският гражданин е неориентиран към новостите в областта на мобилните телефони, например. Но освен тези две причини, в някои отношения и културата ни ни пречи да възприемем част от модерните средства за комуникация – ще се спра на програмите ICQ, Skype, GoogleTalk и т.н. Това са програми много добре познати и от особена полезност за осъществяването на комуникация между хората. Въпреки това, обаче, немалко ръководители на фирми не позволяват употребата им на работното място по различни съображения, най-вече злоупотреба. По този начин работата, меко казано, се ограничава, работният процес малко или много се забавя и като цяло резултатът не е добър или поне не толкова, колкото би могъл да бъде. Политиката на всяка фирма е индивидуална, но всяка фирмена политика в известен смисъл е подчинена на тази на държавата – ето защо държавата има какво да направи, за да подобри нивото на комуникация в обществото като цяло.

Важна роля за постигане на успех и по трите приоритета имат и медиите. Разбира се, медиите не биха могли да се справят с проблема „липса на средства”, но са изключително силен източник на информация. По последни данни 98% от европейското общество има телевизия, а средностатистическият европеец гледа телевизия повече от 200 минути на ден. Следователно, ако телевизията представя новостите своевременно, липсата на информация ще бъде сведена до минимум.

Полезно би било да имаме представа и как се справят другите европейски страни с този проблем, с което да се създаде лична мотивация на българското общество за модернизиране. Известно е, че като цяло българите сме склонни да действаме „като другите”. Когато примерът е добър, това би било само в наша полза.

Независимостта на регулаторите

{ май 20, 2008 @ 7:01 pm } · { Uncategorized }
{ Tags: } · { Вашият коментар }

1. В законите съществуват ли достатъчно гаранции за независимост на регулаторите?

За да се даде отговор на този въпрос, необходимо е да се разсъждава в няколко посоки:

  • Какъв е съставът на регулаторите и по какъв начин се определя този състав
  • Какви изисквания трябва да покриват членовете на съответния регулатор
  • С колко на брой и какви други институции си взаимодейства регулаторът и до каква степен е обвързан с тези други институции
  • Съществува ли публичност на решенията на регулаторите, осъществява ли се и как се осъществява контрол над дейността им
  • Как се формира бюджетът на всеки един регулатор

По отношение на състава на Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии съществуват достатъчно мотиви, за да се направи заключението, че това са наистина независими органи – на първо място всеки един от органите се състои от членове, избрани както от Министерския съвет, така и от Народното събрание и от президента, като в чл.24, ал.2 от Закона за радиото и телевизията е казано още, че решението на Народното събрание и указът на президента по назначаването на членовете на Съвета за електронни медии влизат в сила едновременно, което не позволява да има някакво повлияване на органите един от друг. Освен това в чл.29, ал.1 от същия закон е посочено, че съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от всяка квота, благодарение на което се минимизира рискът от злоупотреби.

Изискванията, които трябва да покриват членовете на двата регулатора, са сходни. Изключително важен фактор за независимостта на тези органи са забраните по чл.23 от Закона за електронните съобщения и чл. 27 от Закона за радиото и телевизията, тъй като по този начин възможността за преследване на личен интерес от страна на който и да било член на двата регулатора се свежда до минимум – така чрез тези забрани се осигурява независимостта на регулаторите от други институции, в които иначе биха участвали техните членове.

Според двата закона взаимодействията, които се осъществяват, са между Комисията за регулиране на съобщенията и Европейската комисия и националните регулаторни органи на държавите-членки на Европейския съюз, между Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията, както и между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. Взаимодействието между Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията се състои предимно в обмен на информация, докато по отношение на взаимодействието с Европейската комисия и Съвета за електронни медии се наблюдава известна зависимост на Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно чл.42, ал.7 и 8, чл. 47 , чл. 48 и чл.52 от Закона за електронните съобщения. Това, обаче, до известна степен е необходимо, а в някои случаи и неизбежно, тъй като като член на Европейския съюз тези органи в България малко или много трябва да се съобразяват с разпоредбите и изискванията на съответните в Съюза.

Публичността на дейността на двата регулатора е изключителна – в Закона за радиото и телевизията текстовете на чл.32, ал.1, т.15, ал.4, чл. 36 и чл.39 задължават органите да предоставят информация относно дейността си, в някои случаи не само на заинтересованите лица, а и на широката публика. По този начин, а и благодарение на взаимодействието им с горепосочените институции, може да се осъществява навременен и качествен контрол върху дейността на регулаторите. Изключение правят решенията им, за които е посочено, че не могат да бъдат обжалвани, но именно тези разпоредби са част от гаранциите за независимост на регулаторите.

В чл.50 от Закона за електронните съобщения и чл.21 от Закона за радиото и телевизията ясно е посочено, че и двата регулатора разполагат със самостоятелни бюджети – единственото ограничение, което съществува, е това по повод държавния бюджет – това какви средства ще се предвидят за тези органи е единствената им зависимост от по-горна инстанция.

С изключение на обвързаността на Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии с Европейската комисия, националните регулаторни органи на държавите-членки на Европейския съюз и Комисията за защита на конкуренцията и с изключение на контрола, който се осъществява по повод дейността на тези два органа, може да се обобщи, че регулаторите притежават изключителна независимост. Представения казус с решението на Върховния административен съд е още един аргумент към тази теза – въпреки факта, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията се определя по решение на Министерския съвет и независимо от това, че се назначава със заповед на министър-председателя, Върховният административен съд е взел решение да приеме жалбата от страна на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за основателна и това решение е напълно мотивирано. Както се споменава и в текста, предсрочното прекратяване на мандатността се осъществява в изключително редки случаи и основанията за това са максимално ограничени – именно това прави независимостта на този орган до много голяма степен гарантирана.

2. Как би могла да се гарантира независимостта на регулаторите?

Отговорът на този въпрос се съдържа почти изцяло в отговора на предишния – за бъде един орган независим, трябва да бъдат отграничени „компонентите” на тази независимост, да бъдат дефинирани всички онези фактори, които гарантират самостоятелността на органа. По мое мнение факторите могат да бъдат разделени на пет групи – пет вида мерки, чието спазване осигурява независимостта на регулаторите:

  • Съставът на регулаторите да бъде определян от поне две инстанции, за да бъдат избегнати каквито и да било пристрастия и злоупотреби; членовете на съответния орган да не встъпват в длъжност едновременно, а мандатите им да се застъпват
  • Да съществуват ясни, точни и изчерпателни критерии, на които членовете от състава на регулаторите да отговарят; да имат строго определени права, задължения и отговорности
  • Ясно да бъде дефинирана връзката на всеки един регулатор с други институции, обвързаността на регулатора с тях да бъде сведена само до необходимата степен
  • Контрол над дейността на регулаторите трябва да има, но на контрол и санкции да имат право само изрично предвидените за това институции, на които регулаторите са по някаква линия подчинени
  • Всеки един от регулаторите задължително да разполага със самостоятелен бюджет и собствени източници на финансиране

Защита на личните данни

{ май 1, 2008 @ 5:11 pm } · { Uncategorized }
{ Tags: , } · { Вашият коментар }

1. Принципи за защита на личните данни

От Закона за защита на личните данни могат да бъдат изведени няколко основни принципа за защита:

Чл.2, ал.2, т.1 – личните данни се обработват законосъобразно и добросъвестно.
Чл.2, ал.2, т.2 – събират се за конкретни, точно определени и законни цели и не се обработват допълнително по начин, несъвмести с тези цели.
Чл.2, ал.2, т.2 специално обръща внимание и на факта, че обработването на лични данни за исторически, статистически и научни цели се позволява само след осигурена подходяща защита от страна на администратора именно за такъв вид цели.
Чл.2, ал.2, т.4 – данните трябва да са точни и при необходимост да се актуализират.
Чл.2, ал.2, т.6 – данните трябва да се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват.
В чл.4, ал.1 са описани всички условия, извън които е недопустимо обработването на лични данни.
В чл.4, ал.2 специално са посочени случаите, в които се извършва обработване на лични данни за целите на журналистиката, литературното и художествено изразяване.
Чл.19, ал.1 – лицето, чиито данни се обработват, има право да се информира за администратора, целите, за които се обработват данните му, и получателите на тези данни.

2. Нарушенията, които най-често отчита Комисията за защита на личните данни (въз основа на жалбите, които разглежда), са следните:

Отказ за достъп до лични данни
Нарушенията от този тип са масови. Съществуват редица случаи както с писмен, така и с мълчалив отказ за достъп до лични данни.
Отказ за достъп до собствени лични данни
Жалбите по този повод също са много на брой, а този вид отказ е в нарушение на чл.19 от ЗЗЛД.
Разкриване на лични данни на трети лица – също много често срещан тип нарушения.
Незаконосъобразно обработени лични данни от страна на полицейски органи, държавни служители, работодатели.
Неправомерно обработване на лични данни от лице, нерегистрирано като администратор.
Злоупотреба с правата си от страна на администратори.
Неправомерно обработване на лични данни, довело до морални щети.
Незаконно изисквани документи от страна на държавни институции, съдържащи лични данни, които не са необходими за съответната цел.
Незаконно изисквани данни за целите на директния маркетинг
Този вид нарушение се среща отскоро, но случаите са все по-чести (поради факта, че директният маркетинг сам по себе си много бързо се развива) и с тенденция да увеличават броя си.

*Забележка:
Интересно е да се отбележи, че изключително голяма част – повече от 2/3 от жалбите – са обявени за неоснователни.

3. Правила за защита на личните данни – материалът е подготвен за ПМГ ”Акад. Иван Ценов” – гр.Враца. Сайтът на училището е: www.pmg-vratsa.net

3.1. Информация:
Информацията е предназначена за учениците от 10-12 клас:
Както в много други области, така и по въпроса за личните данни злоупотребите са все повече. Тъй като масово се предава информация, в това число и строго лична, по интернет, а младите хора (особено много учениците) изключително много се занимават с това, информацията е насочена именно към тях.
Всички ученици трябва да знаят на първо място, че по закон личните им данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно. Те трябва да бъдат конкретни – точно тези, които са необходими в съответната ситуация на съответния орган и не повече от тях. Целите, за които се събират тези данни, непременно трябва да са законни и данните да се обработват в съответствие с тези цели и по начин, съобразен с постигането точно на тези цели и никои други. Освен това учениците трябва да обръщат внимание на точността на данните си – администраторите и всички органи и институции, които изискват от тях лични данни, трябва да работят със съвременни и точни такива и при необходимост да ги актуализират своевременно. Информацията, която учениците предоставят, трябва да се поддържа от отговорните лица във вид, който позволява обработката й за периода, за който тази информация е необходима – данните не бива да се ползват от упълномощените лица за по-дълг период от уговорения.
Учениците трябва да са наясно, че случаите, в които се допуска каквато и да било обработка на личните им данни, са строго определени и съществуват необходимите условия за това:
На първо място като условие е лицето изрично да се е съгласило данните му да бъдат обработвани за съответните цели.
Друго условие е обработването на тези данни да е необходимо за изпълнението на дадено задължение от страна на администратора на лични данни – например при получаване на своята стипендия ученикът трябва да се разпише в специална книга, а администраторът изисква това от него, тъй като само така може да докаже, че тези пари са отишли по предназначение.
Лични данни могат да се изискват и когато те са необходими, за да се защитят животът и здравето на съответното лице, за което се отнасят тези данни – например в случай на болест или при хора, които са инвалиди, за получаване на помощните средства (например протези, слухови апарати, инвалидни колички), отпуснати от държавата, са необходими лични данни като номер на лична карта, ЕГН, адрес и други лични данни, за да може лицето да се впише в регистъра, който се води, и да си получи помощното средство.
Когато се изпълнява задача, която е в интерес на обществото като цяло, също е възможно да се изискват лични данни – например при протест срещу дадено събитие доста често се организира подписка и подписът, който се поставя, е част от личните данни на лицето, участващо в подписката.
Лични данни могат да бъдат поискани и в случаите, когато обработването им е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което също са разкрити – тук също е валиден примерът с помощните средства, тъй като обикновено те се предоставят от държавата чрез фирми – представителите на тези фирми са тези трети лица и на тях данните им са необходими, за да могат да отчетат данените помощни средства.
Последният случай, в който е допустима обработката на лични данни е, когато тя е необходима за реализиране на законни интереси на администратора или на трети лица, разполагащи с тези данни – и тук горният пример е напълно подходящ, за да илюстрира случая.
Като последна информация, но също изключително важна за учениците, е правото на всеки един, давайки своите лични данни, да се информира за администратора, за целите, за които се обработват данните му и за всички трети лица, които биха имали достъп до тези данни. Тази един вид обратна връзка е много съществена, тъй като давайки личните си данни, лицата поемат отговорността за това как те ще бъдат използвани, ето защо съвсем редно да упражнят и правото си да бъдат информирани и при възникване на проблем да имат възможността да възразят основавайки се на факти.

3.2. Препоръки:
На първо място, от особено значение е учениците да познават Закона за защита на личните данни – там могат да се запознаят най-подробно както с правата си, така и с отговорностите, които поемат, давайки личните си данни.
На второ място и най-важното за вашата възрастова група е да следите с повишено внимание данните, които предоставяте в интернет – всякакви сайтове за запознанства, форуми, игри, писма по електронната поща и т.н. Необходимо е много задълбочено да сте прочели за каква цел ще се използват тези данни и особено строго личните – трите имена, адрес и телефони за контакти и др.
*Допълнителна препоръка:
Много от сайтовете искат просто да се запълнят полетата за информация; така че, драги ученици, когато имате възможността да не дадете точно вашите лични данни, съвсем приемливо е да дадете фиктивни.
Друг важен момент е този с подписа и личната карта – много внимателно трябва да се следи на какъв документ се подписвате, а ако ви искат личната карта – каква институция, за каква цел и т.н.
И, разбира се, изключително важно е количеството информация, което давате устно – дори при най-обикновен разговор трябва да се съобразява на кого и какви лични данни предоставяте.
Непременно трябва да познавате правата, които имате, давайки каквито и да било свои лични данни. След като вече сте ги предоставили, до голяма степен ваша е отговорността за по-нататъшната им обработка.